Община Стражица е към територията на Велико Търново и точно там е разположено село Камен, което се намира още и в източната част на Дунавската равнина. Само девет километра делят селото от общинския център Стражица, а до Търново дистанцията е малко по-голяма и се изчислява някъде на 35 км. От селото благодарение на минаващия от там третокласен път може да се стигне едновременно до Търново и до Попово, но по този участък не минават кой знае колко много на брой превозни средства. Интересен е начинът, по който се изчислява надморската височина за селото. Ако пред самия център, където е разположено кметството, тя е 235 метра, в северна посока този показател расте. Така постепенно достига 280 метра и после рязко намалява в западна посока, където се намират водите на малко известната река Баниски Лом. Този воден басейн представлява част от водите на далеч по-известната река Русенски Лом.
Три малки локални язовира се намират в землището на Камен и този факт е официално установен и потвърден през изминалата 2019-та година. Преди две години, когато се извършва последното за момента преброяване на местното население, на територията на селото живеят 1 474 души. А през 2011-та броят на хората е 4 911, като към българската етническа група от тях принадлежат общо 893. 119 са турците в селото, а 193 – представителите на ромския етнос. Най-много хора, 2645, живеят в селото през много далечната 1934-та година. Тя е известна в българската история като годината на преврата от 19-ти май, когато благодарение на военната хунта е премахнат досегашния режим и въведена безпартийността. Преди да получи днешното си име, селото претърпява поне две прекръствания. Така например в началото на своето съществуване то се нарича Чеир, което от турски се превежда като ливада. После се казва Теодосий Търновски и едва след това идва ред на днешното име. Това се случва през 1951-ва година в чест на Марко Ангелов, който има псевдонима на името на селото. Самият той е роден през 1921-ва и е интерниран в Ени Кьой. На 28-ми юни 1944-та при престрелка между партизани и полиция е застрелян.
Впоследствие за убийството на Камен така и не се получава истинска справедливост, защото е разстрелян не действителният извършител на убийството. А друг, който поисква да застане на негово място, но това се установява едва в началото на 90-те години след настъпването на демократичните промени. За начален период на съществуване на селото се счита падането на България под османска власт, а в землището могат да се видят останки от крепост от епохата на Средните векове. Това показва, че всъщност по тези места животът кипи доста отдавна. Бахтовани е друго име, което е използвано за селището. Срещаме го в един документ, датиран от 15-ти век, а за Чаир се говори едва по-късно. Особено в годината на Априлското въстание – 1876-та, когато цялата страна е потресена от жестокостта на турските войски и впоследствие това събитие се разпространява по целия свят, за да се стигне до намесата на Великите сили в подкрепа на страната ни.
